След съответното време на обучение и изпитание послушникът извършва всецелата жертва на живота. Той се посвещава на Бога, Вечния, с тяло и душа, във времето и във вечността. Това става, когато най-напред пред стареца и братята извърши “метанията”, тоест положи вечните обети. След това получава посвещението от Бога, от ръката на своя старец, чрез благодатта и силата на Светия Дух.

Има само едно тайнство на монашеството; но все пак има три степени на посвещение, които съответстват на определени етапи от духовния път:

1.) посвещението на Светата дреха (Ράσοευχή),
2.) посвещението на Малката схима (Μικρόσχημα) и накрая
3.) посвещението на Великата свята ангелска схима
(Ἅγιο Μεγάλο καὶ Ἀγγελικὸ Σχῆμα).

Посвещението на Светата дреха (Ράσοευχή) е вече пълноценно монашеско пострижение и трябва да се дава само след съответен изпитателен срок. То предполага вечните обети и монашески начин на живот и се извършва в рамките на нощно бдение.

То съответства на състоянието на ученик, който ясно се е решил и сериозно върви по пътя на монасите, но все още е в началото. Има монаси, които остават в това състояние цял живот и чрез послушание, смирение и безкористно служение стават свети мъже. Още от самото начало монахът като “ангел в тяло” и “Божи пратеник на земята” е поставен в есхатологичната борба на духовните сили, за която говори св. апостол Павел (Еф. VI, 12). Дрехата има силно символично значение; в библейското предание тя означава телесната страна на човека. Но същевременно в нея се изразява и духовната му нагласа; още повече, в покриването тя показва същността.

Малката схима (Μικρόσχημα) е втората степен на посвещение. Обредът е по-обширен и е вплетен в Божествената литургия. Монахът получава освен Светата дреха и нагръдника (палиум). С това той е отличен като духовен воин; неговият нагръдник носи кръста на Иисус Христос като знак на победата. Това посвещение изявява по-остро първообраза и трябва да бъде давано само на онзи, който може да понесе и излъчва такава острота. Монахът на Малката схима трябва самостоятелно да поддържа съществени области от манастирския живот и да бъде утвърден в светото Предание — както в стария занаят добрият калфа разбира занаята си и може да работи самостоятелно.

Накрая посвещението на Великата свята ангелска схима (Ἅγιο Μεγάλο καὶ Ἀγγελικὸ Σχῆμα), както е пълното му име, отбелязва майсторството. То е най-висшата степен на посвещение. Монахът получава пълното духовно въоръжение, големия палиум, който се носи като свещенически епитрахил и върху който са поставени още свети знаци, както и полиставриона. Това посвещение се дава само на опитни монаси, които са изцяло у дома си в светото Предание и са способни да наставляват и обучават други монаси. Според древното Предание само монах във Великата схима може да постригва и води други монаси. Всички старци и игумени на Света Гора Атон притежават това посвещение, и без него, а естествено и без предполаганата от него духовна реалност, различаване и опит, не може да се водят други монаси. Така се избягва монашеството да се втвърди в абстрактна идеология и външно спазване на правила. И се гарантира, че древните форми са изпълнени и носени от живия Дух, че първоначалният характер на монашеството като тайнство и път на обожението се запазва и предава нататък. Само там, където това наистина е дадено, може с право да се говори за “вечния поток на благодатта”.