В монашеството човек, ако желае, може да намери подходящите предпоставки за изцеляване на душевните рани, защото то по принцип се отвръща от причините за падението и греха. Същевременно в монашеството той намира целенасочен начин на живот, изпитана и мъдра “програма” как да следва Христос в чистота, безкористност, нестяжание, смирение и т.н.

Монашеството, особено в киновията, в Светата дружина, в общежителния манастир, е продължение на живота на първите християни, на които също всичко е било общо.

В течение на 1700 години, откакто са предадени твърди правила за монашеските общности, дадени от самия Бог на богоносните отци, като например св. Пахомий, ние отново и отново познаваме величието Божие. Тези предания са допринесли за усъвършенстването на братската общност според словото на Господа: “Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз посред тях."

Монасите доброволно предават себе си на старец, и то цялостно. Той е носител на Божия Дух; от него изтичат мъдрост, благодатна сила, различаване, мир, широта на сърцето, любов и всяка добродетел. Чрез послушанието монасите умъртвяват своеволието, светската хитрост, гордостта, самонадеяността и самовъздигането, и така придобиват кротостта и чистотата на сърцето на Господа, Който Сам беше послушен на Своя Отец до смърт на кръста.

Виждаш ученика как тихо и радостно служи на брата, както и на своя господин и отец, изпълнен с кротост и любов. За ученика неговият старец е съвършен образ на Бога; старецът е място и начин на Бога. Христос казва на апостолите: “Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля."

Монахът, когато работи било в гостоприемницата, в градината, на трапезата, в храма или в други служения, където и каквото и да е, в братска любов, приятелство и любов, и винаги според указанията и наставленията на стареца, се подчинява не само външно, а преди всичко вътрешно. Той се вписва в светия ред. Не следва собствената си хитрост, нито собственото си мнение, а мъдростта на своя старец. Чрез тайнството на божественото послушание, както и чрез молитвата, той отхвърля всяко страстно, страдащо движение на душата и остава напълно свободен от грях и зли помисли.