Като олтарни мощи трябва да бъдат споменати светите останки на св. Александър Римски и на невинно избитите младенци от Витлеем, които Светият Синод на Българската православна църква предаде на Троичния манастир при освещаването на криптата от Негово Високопреосвещенство митрополит Симеон на Западна и Средна Европа на 30 юли 1996 г. след Христа и които бяха положени в олтара, както и мощите на св. абат-епископ Виталий Залцбургски и на безсребърниците и чудотворци Кир и Йоан.

Св. Меркурий бил офицер в римската армия по времето на императорите Деций и Валериан (249-260 г. сл. Хр.). По време на тежка битка му се явил ангел, който му предал небесен меч. След това той проявил необикновена храброст, извоювал победа и прогонил враговете. Императорът веднага го назначил за военачалник и така той достигнал най-високи почести при двора. Малко по-късно ангелът отново му се явил и му открил смисъла и значението на духовния меч, който му бил предаден. Скоро след това възникнал конфликт с императора, при който той безстрашно изповядал истинския Цар и Бог Иисус Христос. След много жестоки мъчения бил обезглавен и така на 25-годишна възраст получил венеца на мъченичеството. Когато 200 години по-късно император Юлиан потискал християнската вяра и довел империята до ръба чрез ненужна война с персите, св. Василий Велики помолил св. Меркурий за помощ, молейки се всеки ден пред иконата на светеца. Един ден изобразеният на иконата меч се обагрил в червено. Малко след това дошла вестта за смъртта на императора, паднал в битка срещу персите; това било точно денят, в който знамението се явило на иконата на светеца, 26 юни 363 г. сл. Хр. Оттогава св. Меркурий се почита като закрилник на християнското царство и особено на християнската войска. В това си качество частица от неговите свети мощи достигнала и до Германия. Тази реликва принадлежала към светините на старата империя; през X в. по време на походите на отоновите императори била носена пред войската и извършила много чудеса. Император Отон I я предал заедно с други реликви на манастира за съхранение; императрица Теофану ги почитала по време на своите посещения в Корвей. През XX в. св. Меркурий бил изваден от римския календар на светиите. В нашите православни синаксари той обаче се съдържа както и преди; неговият празник е на 25 ноември.

Св. Лиудолф от Корвей се родил в началото на X век. При император Отон I бил избран за абат, продължил да ръководи общността в духа на основателите на Корвей - Адалхард, Вала и Варин - и починал с голяма почит през 983 г. в Корвей. Неговото служение се пада във времето на разцвета на имперското абатство. Светите му мощи били издигнати около 1100 г. сл. Хр., а паметта му се чества на 13 август.

Св. Друтмар от Корвей се родил през втората половина на X век. Той станал монах в манастира Лорш в Хесен, който тогава бил приел реформата на Горце. При император Хайнрих II (1002-1024) императорската политика спрямо манастира се променила; Хайнрих пренебрегнал правото на монасите на свободен избор на абат, уважавано от неговите предшественици, и по внушение на епископ Майнверк от Падерборн свалил абат Валхо (Вала) през 1014 г. - след което повечето отци напуснали светинята в сълзи - и поставил Друтмар. Последният управлявал манастира вероятно в духа на реформата от Горце, но вътрешно, доколкото това било възможно, запазил и по-старото предание и чрез това, както и изобщо чрез добрия си нрав, подтикнал избягалите отци да се завърнат. През 1025 г. той убедил салическия император Конрад II да възстанови правото на свободен избор на абат и така преодолял кризата, причинена от действията на Хайнрих II. Неговият празник е на 15 февруари.

На великия празник Вси Светии, след Божествената литургия, всички светини заедно се носят в ковчега на Вси Светии в лития (молебен обход, шествие) около манастира.