Духовната молитва е скритата страна на монашеството. Но в богослужението на Православната църква се явяват цялата красота и величие, широта и дълбочина на любящото съжителство между Бога и човека.

Около 5:00 всички се събират в храма и пеят утренята (Orthros). Това продължава около 2 1/2 часа. След малка закуска започва дневната работа.

На обяд в 12:00 има кратка обедна молитва (6-и час), след което следва общият обяд в трапезарията. По време на постите и в постните дни има само едно общо хранене, което се състои от зеленчуци, плодове, салата, хляб и т.н. До 15:00 е време за затворничество. В тези часове може да се почива и да се продължат личните молитвени упражнения. Но времената на затворничество служат и за учене и за преработване на обучението и духовните наставления.

След 15:00 отново е време за работа. Вечерното богослужение започва в 17:00. Това много красиво, предимно изпято богослужение продължава през делничните дни 1 1/2 часа, а в събота - 2 часа. През лятото вечернята се изтегля по-рано, за да може след нея да се работи още в градината и навън, когато слънцето вече не пече така силно.

В 20:15 се чете нощното богослужение (Аподипнон/Комплет), а в определени дни има духовно наставление. От 21:30 отново е време за затворничество. Божествената литургия се отслужва в събота и неделя, както и на големите празници. В навечерието на големите празници има нощно бдение - многочасово, тържествено богослужение.

Тук са всекидневните дейности като поддържането и почистването на храма, жилищните и работните помещения, пералните и кухненските задължения.

Градинарството и овощарството осигуряват самозадоволяването със здравословни храни. Сградите и манастирският терен трябва да бъдат поддържани и ремонтирани, пясъчниковите стени и огради да бъдат обновявани или разширявани, живите плетове да бъдат подрязвани. За отоплението през зимата трябва да се добива дърва в гората. Там, където има съответните умения, художествени и занаятчийски работи като иконопис, дърворезба, дърводелство … могат да служат за изграждането и обзавеждането на светинята и освен това да представляват източник на приходи за монашеската общност.

Приемането и грижата за гости и поклонници принадлежат на гостоприемния отец. Духовното наставление, изповедите и душегрижието спадат към областта на стареца и свещениците.

Широко място в Троичния манастир заема литургичната работа. Литургични текстове се превеждат от гръцкия оригинал на немски език, песнопения се разработват в Немския хорал и се записват с невми. Монасите получават в самия манастир необходимото музикално и литургично обучение; за това са нужни и добри езикови познания.

В една малка монашеска общност отделният човек не може да се ограничи само до една дейност, а всеки трябва да помага в най-различни области. По-големи работи, като брането на плодове, приготвянето и складирането на реколтата, но също така и работите по терена и строежа, се извършват като обща работа от няколко или от всички монаси заедно.

По време на новициата най-напред се преподават основите на православното богословие и духовност, както и традиционната духовна антропология. Към това се прибавят обща църковна история, литургика, религиознание, психология, езикознание и сродни области. От езиците задължителни са само немският и гръцкият; ако се прибавят и други - толкова по-добре. Широко място заема музикалното обучение, което включва теория и практика на хоралното пеене, слухово развитие, химнология, невмено писмо, хейрономия и модусно обвързана импровизация.

Съдържанията не се разглеждат в манастира абстрактно, а винаги и с оглед на тяхната стойност, в смисъл на духовно различаване.

Към учението принадлежи не на последно място и осмислянето и вътрешното усвояване на духовните наставления на стареца, чрез които се предава светото Предание. Ученето в никакъв случай не приключва с новициата. Монахът винаги е ученик, дори когато отдавна вече е станал учител.