Сградите и непосредственото природно обкръжение на манастира са осветено пространство, където хора, ангели и многобройните същества на Божието творение живеят в хармония с Бога.

За едно православно светилище, колкото и скромно да е то, сакралната символика и красотата са важни. Във всичко трябва да се отразява първообразът на небето. Красотата, както любовта, благостта, всемогъществото и т.н., принадлежи към свойствата на Бога, или както се казва още, към имената Божии. Затова красотата е духовна необходимост.

Сградите на манастира са сравнително изящни. Но въпреки това разположението и пропорционалното членение създават впечатление за хармонична цялост. Светилището естествено се вписва в планинския пейзаж на Воглер. Строителните обеми се приспособяват към естествените дадености на терена в многоъгълно разположение и са оградени с зидове и живи плетове. Това е характерна черта на православните манастири, каквато се вижда на Света Гора Атон, при по-старите православни манастири на Балканите и в други части на света.

По идейни, както и по икономически причини, всички строителни форми и техники трябваше да бъдат възможно най-прости, за да могат да се изпълняват със собствени сили. Върху здрави зидове и кръгли арки лежат прости дървени гредови тавани.

Строителните пропорции са определени от хармонични цели съотношения, които се срещат и в сакралното пеене, и в модусната система на Немския хорал.

Художествено оформени строителни елементи, например при капителите, възприемат формения език на ранната романика по Везер и го развиват по-нататък. Ранната, предроманска архитектура и изкуство на нашия регион са удивително близки до съвременните им византийски образци. Това е било времето на великото европейско културно и духовно единство от Ирландия до Грузия.

Както в повечето православни манастири, храмът е ориентиран на изток. Досега е могла да бъде завършена само криптата, която е построена през 1994 г. и осветена през 1996 г. Тук понастоящем се извършват двете големи всекидневни богослужения. Планираната манастирска църква от кръстокуполен тип съответства на главните храмове (католикони) на атонските манастири. Във външния си вид тя се опира на предроманските и раннороманските църковни строежи в Германия, особено във Везербергланд.

Пътеводител за църквата – (pdf файл)

От планинската страна към югоизток се намира манастирската градина, която осигурява самозадоволяването със зеленчуци. Над нея е създадена овощна градина.

Особеностите на планинския пейзаж изискват значителни оформителски усилия. В някои участъци са изградени тераси с пясъчникови зидове. Само през 1992 г. са били засадени 2000 местни храсти, покрай пътеките, като завършек или продължение на пясъчниковите тераси, както и за ограждане. По този начин се хармонизира водният баланс и възниква жизнено пространство за многообразни дребни животни и растения. В градинските зидове са се заселили змии и гущери. Разнообразието на птиците е поразително. През есента ята прелетни птици почиват в манастирската територия.

Преди отец Йоан да започне изписването на манастирската параклисна капела, той изучава, наред с други неща, най-старите запазени фрески в Германия на островния манастир Райхенау. Забележителна е светлата, прозрачна колористика, която характеризира и ранните руски фрески в Киев и в Златния пръстен край Москва, но най-вече късноантичната християнска живопис.