Немският хорал в идеалния случай се пее натурално. При това не се използват темперираните тонови степени, познати от пианото, а онези, които естествено възникват като обертонове или комбинационни тонове от един основен тон. Зад това стои мисълта, че култовото пеене на Църквата трябва доколкото е възможно да съответства на небесния първообраз и да следва божествената мисъл. Затова не се използват изкуствените тонови степени на модерната темперирана система, а онези, които сам Бог е сътворил. Така свещеният песнопой се вписва напълно в хармонията на вселената и става още по-силен отзвук на ангелското пеене в горното светилище.

Произхождайки от традицията на византийското църковно пеене, тоновата система на Немския хорал от самото начало е мислена натурално. Учебниците по византийски хорал дават съответни мерки за тоновите стъпки на отделните църковни гласове. Там се различава например между голям, малък и свръхширок цял тон, както и между различно широки полутонове. Тази система първоначално е била пряко възприета през 1985 г. за Немския хорал.

Мерките на тоновите стъпки се измерват в лют (гр.: тмемата). Октавата според школата се дели на 68, 70, 71 или 72 лют; ширината на интервалите се посочва в лют. Такива “мерки за интервали” са били обичайни още в античността и, доколкото знаем, са въведени от питагорейците. Но тези стойности служат само за груба ориентация. Точните стойности произтичат от отношенията на дължините на вълните в естествено звучащи тела. За тяхното изчисляване питагорейците използвали монохорд - прост дървен резонатор с една опъната струна, която чрез мостче може да бъде разделяна на точно измерими участъци. Тези отношения на дължините на струните съответстват на физическите отношения на дължините на вълните и могат да се изразят с прости дроби от цели числа.

Питагорейците учели и за всеобщата хармония. Според нея в хармоникалните закономерности на музиката се отразяват формообразуващите закони на творението; Бог е устроил всичко така, а човекът чрез съответна музикална практика може да се включи в тази хармония и да придобие съответен етос и духовно съзнание. В античността музикалното образование се е разбирало като душевно-духовно обучение.

Важни ранни отци на Църквата, като Климент Александрийски, естествено са били питагорейски образовани, а учението за всеобщата хармония е било като че ли общо достояние на ранното християнство. От св. Атанасий Александрийски идва красивото сравнение, което представя Бога като свирач на лира: чрез Своето творение Той свири най-прекрасната музика и така поддържа всичко в съвършена и жива хармония. Тъй като чуваемият за нас диапазон е само малък отрязък от тази всеобхватна хармония, говорело се и за “скрита” хармония (harmonia aphanés).

Още рано обаче се появяват опити естествените дадености на тоновата система да бъдат опростени и уеднаквени. Онова, което Бог дава като непосредствено възприятие, или по-точно като чуване на света, се редуцира до абстрактна система. Така съзнанието на човека се отдалечава от реалността на природата и още повече от първообразната реалност. Още Аристоксен от Тарент създава първа “антична темперация”, която премахва естествените различия между тоновите степени и дефинира изкуствени, абстрактни степени, каквито в природата не се срещат. Делението му на октавата на 72 лют вече съответства по същество на модерната темперирана система.

Във византийско време след Аристоксен извеждането на тоновите мерки от натуралните интервали е било занемарено. Въпреки това истинските натурални степени продължават да се пеят в практиката, защото практическото обучение на музиканти и певци винаги се предава “от уста на ухо”. Във византийската музикална теория са се влели и други традиции, например системата на александрийския учен Птолемей. Затова и днес тя различава малък, голям и свръхширок цял тон, както и различно широки полутонове, съобразно натуралните отношения.

За да закрепят музикалната система на Немския хорал ясно в дадената от Бога натурална звучност и същевременно върху солидна научна основа, отците от Буххаген математически изчислиха ширините на натуралните интервали според отношенията на дължините на струните, както е било обичайно от питагорейците до Птолемей. Тези изчисления обхванаха всички природни интервали от първите 64 частични тона - вече над 700 естествени тонови степени в рамките на октавата. След това те бяха изследвани в интензивни звукови опити за разпознаваемост и музикално-душевно въздействие. Така тоновите степени на всичките осем църковни гласа можаха да бъдат определени с голяма точност.

Основата на хармониката са природните закономерности на обертоновия ред, които имат съответствия в различните области на микрокосмоса и макрокосмоса. Обертонове се наричат частичните трептения, възникващи от основното трептене, основния тон. Обертоновият ред се развива в целочислени отношения. Затова всеки натурален интервал може да бъде представен като дроб с цели числа.

Таблиците на църковните гласове съдържат освен графичното представяне и данните за ширината на интервалите също и интервалните стойности, така че всяка тонова степен, гледана от основния тон, може математически еднозначно да бъде определена и символично тълкувана. За Немския хорал, не на последно място по числово-символични причини, за основа е взето деление на октавата на 70 лют.

Когато певците пеят в съответната фина настройка, характерът на отделните църковни гласове се явява много по-ясно, отколкото би било възможно в темперирана настройка. На всяка тонова степен възникват различни тризвучия, с различно широки квинти и различни качества на терците; така се получават изключително богати звукови багри. Пеенето може отначало да звучи непривично, но в крайна сметка се достигат звуци с особена яснота и сила.

Научаването на натуралните интервали изисква практика. Като помощно средство предлагаме изчислителна програма (за съжаление само за Windows), с която могат да се изчисляват и слушат натурални интервали. Тя съдържа списък на естествените тонови степени, пояснения, таблици за всички църковни гласове и упражнения за слухово обучение. Като алтернатива могат да се използват програмите “Scala” или “Pianotec”. При по-нататъшен интерес може да се обърнете към монасите на Светия Троицки манастир.

Учебник

Работни материали

• Файл за слушане и упражняване на църковните гласове (Excel)