Хоралът в строгия смисъл е едногласно мелизматично църковно пеене, към което според византийската практика се подлага основен тон, така нареченият исон. Хоралният мелос се развива от духоносното свято слово (библейски текст, молитвен текст), което се отнася както до ударението и синтаксиса на езика, така и до нагласата на поклонение в дух и истина от страна на мелода, а в крайна сметка и до Самия Христос, вечното Слово Божие (Йоан I, 1-8).

Песнопението и ритуалите образуват централно „работно поле“ на духовното упражнение във всички традиционни религиозни култури на човечеството. При това става дума отвъд външното учение и душевното движение да се започне и развива духовно възприятие. В много православни манастири на Света гора Атон и на други места тази практика се поддържа вече почти 2000 години. Византийският хорал е за гръцкия език това, което григорианският хорал е за латинския език.

За немския език от 19 век насам, във връзка с литургическото движение и изхождайки от латинската григорианика, са правени опити да се придобие древноцърковен хорал. Днес, чрез включването на другите древноцърковни хорални традиции, човек може по-добре да разпознае основните принципи на хорала и да го разбере като музикален „праезик“. Той приема собствената си форма едва в езиците на отделните народи. Хоралните традиции на християнските народи (византийски, латински, грузински, сирийски, старобългарски и т.н. хорал) са в известен смисъл диалекти на този един праезик на хорала.

Немският хорал е такъв хорален диалект върху основата на немския език. Той се развива от 1977 г. от старец Йоан, по образец на григорианиката и византийските хорални традиции. От 1990 г. се практикува и преподава в светия манастир „Света Троица“ в Буххаген.

Руското църковно пеене, което вече повече от 100 години тук-там се подлага на немски текстове, е силно оформено от романтичната музикална култура на 19 век (Бортнянски, Чайковски, Рахманинов и др.), следователно не е „хорал“ в строгия смисъл. По-старите старославянски певчески традиции (знаменен распев и др.) обаче са чисти хорални традиции и също служат като образец за Немския хорал. Например в Буххаген всяка вечер на вечерня се пее химнът на Симеон, „Сега отпускаш …“, който представлява контрафактура на старославянското ninje otputschajeschi. Напоследък и на други места има подобни усилия за немскоезично църковно пеене. Междувременно в манастира „Света Троица“ е налице целият ординариум на часовото богослужение и на божествената Литургия, както и химните на големите празници и редица псалмови композиции. Освен това има различни модели за псалмопение във всичките 8 църковни гласа. Всички богослужения се пеят в Немски хорал.